Европейският съюз навлиза в решаващ етап от внедряването на Европейската цифрова самоличност (EUDI), след като през май 2024 г. влезе в сила новият регламент, който актуализира рамката eIDAS. С него за първи път се въвежда задължение всяка държава членка да осигури на гражданите и бизнеса поне един вариант на т.нар. Европейски портфейл за цифрова самоличност (EUDI Wallet).
Крайният срок – 2026 г. – вече се очертава като ключов ориентир за националните администрации, както и за сектори като банкиране, телекомуникации и здравеопазване. Причината е, че портфейлът е замислен като универсален инструмент за сигурна дистанционна идентификация и обмен на удостоверени цифрови данни – например шофьорска книжка, диплома, професионална квалификация или социалноосигурителни права.
Какво променя eIDAS 2.0?
С новата регулация ЕС надгражда досегашния режим, при който държавите можеха доброволно да нотифицират свои национални схеми за електронна идентификация. Макар тези схеми да се признават взаимно от 2018 г., липсваше задължение всяка страна да развие собствена цифрова идентичност, както и достатъчна оперативна съвместимост за масово използване в частния сектор.
Сега целта е да се преодолее тази фрагментация чрез общ портфейл, изграден по унифицирани технически спецификации, който да бъде приеман както от публични институции, така и от частни доставчици на услуги, изискващи надеждна електронна идентификация.
Как ще функционира портфейлът?
Европейският портфейл за цифрова самоличност ще представлява мобилно приложение, чрез което гражданите ще могат да удостоверяват самоличността си при достъп до онлайн услуги в целия ЕС. В него ще се съхраняват и споделят цифрови документи и атрибути, като потребителят ще има контрол върху това кои данни предоставя и при какви условия.
Приложението ще позволява и подписване на документи с квалифициран електронен подпис. Очакваните ползи включват по-бърз достъп до услуги, намаляване на административната тежест, по-висока степен на сигурност и по-добра защита на личните данни.
Техническата основа: Архитектура и референтна рамка
Технологичният фундамент на системата е т.нар. Architecture and Reference Framework (ARF) – набор от „живи“ спецификации, които описват компонентите на портфейла и взаимодействието между тях с акцент върху сигурността и защитата на данните. Документите се актуализират периодично, за да отразяват натрупания практически опит.
Пилотни проекти в реална среда
Европейската комисия вече реализира четири мащабни пилотни проекта, чрез които се тестват реални сценарии – от трансгранични административни услуги до откриване на банкова сметка или достъп до здравни услуги. Целта е да се установят евентуални технически несъвместимости и да се ускори внедряването при хармонизирани правила.
С наближаването на 2026 г. фокусът постепенно се измества към управленските въпроси – кой ще издава и поддържа портфейла, как ще се сертифицират решенията и как ще се организира взаимодействието между публични регистри, частни доставчици на услуги и удостоверителни органи.
Какво предстои?
Пътната карта на ЕС предвижда всяка държава членка да предложи поне един вариант на Европейския портфейл за цифрова самоличност до края на 2026 г., като амбицията е той да се превърне в широко използван инструмент за сигурна електронна идентификация в целия съюз.
В България Министерството на електронното управление вече активизира работата по темата. Проведени са срещи с представители на ИТ сектора и доставчици на удостоверителни услуги, а до средата на февруари се очаква и подготвянето на начален вариант на проекта.
Идеята, според Европейската комисия, е портфейлът да улесни конкретни житейски ситуации – от записване в университет в друга държава членка до електронно подписване на договори – като същевременно гарантира, че контролът върху личните данни остава в ръцете на гражданите.